Георги ЯНКОВ - Жужи

Георги Сотиров ЯНКОВ - Жужи

1933 г. – 2010 г.

Георги Янков е роден на 23.09.1933 год. в село Старичене – Костурско, Македония.

В края на II световна война -1944 година, когато родното му място е опожарено, цялото семейство- майка, баща  и петте момчета, от които Жужи е най-малък, бягат, подгонени от настъпващите войски. Най-напред се установяват в  град Ксанти, а след това се преселват в България-  Асеновград, където имат родствена връзка със семейство Маровски. Без дом и прехрана, с  много труд и воля, успяват да преодолеят мизерията и глада и всеки от синовете поема по своя път.

Георги завършва средното си образование  в Асеновград, като е принуден да работи и учи, а по-късно, през 1958 година завършва и Учителския институт в Пловдив със специалност- история, руски език и физическо възпитание.

ГЕОРГИ СОТИРОВ ЯНКОВВ продължение на повече от 20 години преподава и възпитава  учениците си в родолюбие, отговорност, спортни и трудови навици.

Със завладяващ педагогически подход, справедливо отношение, непосредственост и съпричастност, той печели обичта и уважението на своите ученици, които в неговите часове идваха в кабинета по история /показван за модел на другите преподаватели/ с бели ризи и желание за нови знания. Той остави дълбоки следи у поколения асеновградчани за цял живот.

Неговите ученици, вече с деца и внуци, търсеха контакти с него и  винаги го поздравяваха с думите „Добър ден, учителю!“, „Това е моят учител!“

Базов учител в ОУ “Отец Паисий“, в  гимназия “Вл. Ил. Ленин“ – Асеновград, той предава своите умения и знания, своя положителен опит на млади преподаватели-историци, за което получава и съответните отличия.

Дълги години Георги ЯНКОВ оглавява, като командир, местни, регионални и национални бригади с международно участие – първенци по трудова и възпитателна дейност, поущряван с престижни награди.  Местата в бригадите, на които той бе командир, се запълваха много бързо.  Родителите, за да са спокойни, настояваха техните деца да бъдат под негов надзор. Не случайно  учениците се разделяха с тъга за оставилите хубава следа в тях бригадирски дни и после в зададените по литература теми: „Човекът – пример за мен“, разпознаваха своя командир.

Със свободолюбивия си дух, самостоятелност и висок професионализъм и критичност,

Георги ЯНКОВ беше неформален лидер в колективите, където работеше. Имаше смелост да казва нелицеприятни истини, а това не се харесваше на властимащите, което му донесе конфронтация, много удари под кръста и ненужен тормоз за него и цялото му семейство. Той е принуден да се установи на работа в Пловдив- Окръжния съвет на профсъюзите, където е организатор на физкултурни прояви в трудовите колективи. По-късно става Председател на Окръжния, а след това и на Областния съвет на КНСБ на строителните синдикати. Помнят го с неговото трудолюбие, перфекционизъм в работата, достойнство и решителност в отстояване интересите на работниците.

За своята трудова дейност като учител, синдикален деец и участник в бригадирското движение Георги ЯНКОВ има престижни награди-народен орден на труда – златен, медали и отличия.

Наред с трудовата си дейност Георги ЯНКОВ бе и изявен общественик.

Като учител се включваше активно в профсъюзната дейност. От младежките си години има трайни интереси към поезията –изявен рецитатор, водещ по културни и обществени прояви.

Особено място в живота му заема и шахматът. Включва се в окръжни и национални турнири с международно участие и печели призови места. Покрива нормата и е удостоен със званието „ майстор на спорта“ по шах. По-късно ръководи школи по шах за ученици към Читалище „Родолюбие“ и участва в  организирането на градски, национални и международни турнири. Негов ученик от школите по шах е и международният майстор на спорта Иван Чипаринов.

През годините на прехода бе Президент на физкултурен клуб „Асеновец“ и допринесе много за неговото развитие и укрепване.

Георги ЯНКОВ  създаде здраво и почтено семейство, което се ползва с уважение сред своите съграждани.

Със съпругата си Иванка ЯНКОВА, взаимно се подкрепяха в отглеждането и възпитанието на двете им дъщери – Ирена, която е уважаван лекар и Мариянна – икономист и собственик на фирма. С голяма любов и внимание  приживе се отнасяше към тримата си внука – Георги, Добромира и Мартин. Не успя да дочака правучката си, която носи името на баба си Ирена.

Помним го с неговата грижовност към близките и обичани хора, всеотдайност и перфекционизъм и дисциплина във всяко начинание, благородни амбииции и воля за реализиране на мечтите си.